Да бъдеш скептичен може да бъде полезно. Но да започнеш нещо ново, въпреки че си скептичен, може да бъде истински дар. Защото тъкмо тогава излизаш от зоната си на комфорт и започваш да си задаваш правилните въпроси, тези, което да те отведат до твоите лични отговори и прозрения.
Мария е управител в честна детска градина и е с много натоварен график и ежедневие, пълно с предизвикателства към самата нея.
Споделям нейната история с коучинга, така, както я разказва тя, защото това би могла да бъде и твоята история – ако решиш да направиш крачка към нещо ново.
“Работата ми с Валентина започна в момент, в който вече буквално не се понасях. Редовно влизах в цикли на пълно блокиране, страх да подхвана задача, забатачване на цели процеси… Много добре познавах пътя, който ме водеше до това блато, защото се беше повтарял стотици пъти, но сякаш нищо не можех да направя. Срам ме беше да потърся помощ, защото това означаваше да призная какви абсурдни неща ме блокират… а аз съм човек, който е имал досег до изключителни мениджъри, минала съм през сума обучения за планиране, управление, мотивация, докоснала съм се до най-добрите практики в областта, с една дума – наясно бях какво трябва да правя, но просто не успявах да го направя…
Трудно направих първата стъпка към коучинга, защото ми звучеше малко като книгите „помогни си сам“. Бях сигурна, че ще „хващам всички номера, които ми прилагат“ и нямах нужда още някой да ми дава акъл какво да правя – знаех много добре какво “трябва” да правя, но не успявах.
Един ден обаче толкова силно се припознах в нещо, което Валя беше написала за imposter syndrome, че реших да опитам.
Имахме 6 сесии в рамките на 3 месеца. Тръгнах с “ясна визия” и “smart цели” за това какво искам да постигна от този процес, точно както и очаквах, че ще се изисква да направя, и по най-добрите стандарти на изкуството за планиране. Също така знаех, че това ще е поредната визия и план, които ще зарежа, защото няма да мога да изпълня идеала, който съм заложила в тях.
Е, в рамките на тези 6 сесии се оказа, че наистина съм ги зарязала, но не защото не мога да ги изпълня, а защото не бяха моите.
Сесиите с Валентина ми помогнаха да се откъсна от този “идеален модел”, който си представях, че “другите очакват от мен” заради позицията ми, и да открия своя автентичен начин.
Помогнаха ми да се доверя на своите силни страни, на онова което ме кара да се чувствам истински полезна, на онова, в което откривам смисъл, онова което наистина ме радва и зарежда.
Месеци след сесиите виждам как малко по-малко съм успяла да изместя фокуса в работата си и да влагам усилия в нещата, в които се чувствам силна, полезна и ми носят радост, а в областите, в които съм далеч от “идеалния модел”, да си позволявам да отмятам задачите спрямо възможностите си без да страдам от това.
Резултатът е, че все по-често се чувам да казвам “радвам се!”, “гордея се със себе си!”, “това ще си го патентовам” и има защо!”
