Писането е естествена реакция на желанието да изкараме нещо от себе си. Да подредим и структурираме. Да валидираме дълбоките си желания. Писането за себе си може да ти помогне за толкова много неща. То може да бъде твоят малък терапевт в джоба, към когото да се обръщаш в трудни моменти и в моменти на търсене.
Резултатите няма да закъснеят. Ще намалиш усещането за стрес, ще подобриш себеоценката си и начина, по който общуваш с другите. Ще подобриш настроението си, ще спиш по- добре, ще повишиш усещането си за щастие, а с това и физическото си здраве.
Не, не е магия. Това е просто среща със себе си. Среща в която позволяваш на подсъзнателното, автентичното у теб да вземе думата. Позволяваш си да чуеш собствения си глас, а той има какво да ти каже.
Но не на всеки писането му идва отвътре. От къде да започна? За какво да пиша? Това се естествени въпроси, които може би си задаваш. Терапевтично писане не е водене на дневник със събития. Тук по- скоро целим да изключим разума за сметка на интуицията. Да спрем фактологичния ум за сметка на креативния.
Но как да започнеш?
Ето 7 типа писане, които да пробваш, за да започнеш да ползваш този метод като част от грижата за себе си.
- Дневник на благодарността
Започни да си водиш дневник с благодарности. В края на всеки ден записвай 3 до 5 неща, за които си благодарен. Вероятно ще повтаряш често основните неща, за които благодариш в живота си, но ако го правиш всеки ден, ще започнеш да разширяваш благодарностите си и да ставаш все по- осъзнат за хубавите неща, които имаш и ти се случват.
- Сутрешни страници
Всяка сутрин за няколко спокойни и тихи минути, пиши по 3 страници. Пиши свободно без конкретна тема, с това, което ти идва на ум в момента. Без да се цензурираш, без да се поправяш, без да даваш оценка какъв смисъл носи. Просто всяка сутрин изписвай по 3 страници напълно свободно, позволявайки на ума ти да се рее и да ти подава мислите, които избере. Така неусетно ще събудиш креативното си, творческо аз и ще усетиш колко успокояващо може да бъде това писане.
- Един ред на ден
Започни да си водиш дневник с по един ред на ден. Всяка вечер записвай мисъл за този ден- емоция, усещане, научаване, оплакване- каквото ти дойде на ум. Избери си тефтер, в който можеш да го правиш няколко години поред и ще видиш как се променяш ти и животът ти във времето. Старите редове ща играят ролята и на малки напомняния- какво е било важно, хубаво или трудно за теб в даден момент. И какво е сега.
- Списък от 100
Направи си списък със 100 неща, които обичаш да правиш, 100 неща, които харесваш у себе си, 100 неща, в които те бива или други 100, които те вълнуват. 100 е респектираща бройка, знам, но именно тук е разковничето. След първите 20-30 неща, ще събудиш въображението си, ще се разровиш по- надълбоко и именно от там ще излязат съкровищата. Не се притеснявай да повториш нещо- повторените неща могат да се окажат важни, обърни им внимание.
- Писмо
Напиши писмо до някого, с когото усещаш, че не си приключил. Някой, който е важен за теб или пък е бил, но по някаква причина не можеш да разговаряш свободно с него или просто вече го няма. Напиши всичко, което чувстваш и мислиш напълно свободно и после изгори писмото си, така че да се разделиш завинаги с тези задържани емоции.
- Твоят идеален ден
Опиши визията си за твоя идеален ден в живота, който искаш да водиш. Бъди много конкретен- опиши всички дейности по часове. Мечта като- искам да работя за себе си е доста обща, но ако опишеш деня си в такава действителност, ще го почувстваш много по- реално и ще се придвижиш с няколко стъпки по- напред към осъществяването му.
- Писане за цели
В началото на всяко тримесечие описвай по 3 до 5 твои цели за периода. Нека са конкретни и да бъдат за този конкретен срок. Под всяка от тях разпиши действията, които е нужно да направиш. Опиши помощта, която може да ти трябва, както и знанията и уменията, които е нужно да имаш за тях. Накрая напиши критериите, по които ще определиш дали целите са постигнати в края на периода и си направи скала, където да отбележиш до каква степен.
