Imposter Syndrome или Синдром на самозванеца е онова усещане, че си недостоен за успеха и резултатите, които постигаш. Че си по-неподготвен, незнаещ и слаб от другите. Че успехите ти са по-скоро въпрос на късмет и стечение на обстоятелствата и не заслужаваш похвали. Страхът, че всеки момент някой ще разкрие колко неадекватен си.

Проявява се най-често в работата и когато проявяваш призванието и таланта си и е типично за амбициозните хора, хората на действието, създателите. Това усещане за малоценност, когато би трябвало да се радваш на успеха, причинява тревожност и често, твърде често е причина да се възпираш и да не предприемаш действия.

Синдромът на самозванеца е, разбира се, преодолим. Но преди да започнеш да работиш с него, трябва да определиш кое от основните му проявления е типично за теб:

СУПЕРГЕРОЙ

Преработва се и се товари прекомерно, за да прикрие колко неадекватен се чувства. Поема задачи, които не са негови и винаги се държи зает, за да не може никой да го упрекне, че не става, защото не е работил достатъчно. 

ЕКСПЕРТ

Никога не се чувства достатъчно квалифициран. Непрестанно учи и се дообразова. Още един курс, още една диплома, за да може да се отпусне да проявява талантите и уменията си и сам да си сложи гаранция за качество.

ПЕРФЕКЦИОНИСТ

Никога не е напълно доволен от работата си. Връща се, поправя, преразглежда, забавя срокове, за да се увери, че е съвършен. Оправдава непредприемането на действия с „Не е перфектно, не е готово“. 

СОЛО ИГРАЧ

Работи винаги сам. Не иска помощ, не задава въпроси, за да не изглежда слаб и некомпетентен. 

Стани осъзнат за начина, по който проявяваш синдрома на самозванеца, и се обърни към коуч, за да те подкрепи при преодоляването му.