Месец ноември е посветен на мъжкото здраве, а като важна част от него разглеждаме и мъжкото психично здраве. Стигмата и табутата в тази тема са още по- тежки от темата ментално здраве изобщо и за съжаление това носи своите последствия.

По повода реших този месец да направя едно лично проучване. За целта събрах малко информация и подготвих 5 въпроса, които разпратих на колкото можах мъже от моето обкръжение и на които се радвам да споделя, те отговориха много откровено.

Нека започнем с данните

Според официалните статистики жените страдат повече от психически проблеми и се обръщат много по- често към специалисти, за да търсят помощ. От 2021 година насам обаче СЗО излиза със статистики за непрестанно нарастващ процент на самоубийства при мъжете, а той е вече почти двойно по- голям от този при жените. Отново от Световната здравна организация идва и информацията, че двойно повече мъже отколкото жени страдат от наркотична и алкохолна зависимост. Всичко това кара специалистите по психично здраве да се замислят и алармират, че нещо тотално не е наред. Че мъжкото психично здраве е много неглижирано и всъщност знаем много малко за него. Че проблемът с търсенето на помощ води до страшни последствия и е време да спрем да мислим, че това, за което не говорим не съществува.

Но защо се получава така

Почти всеки терапевт, говорещ по темата посочва като корен на проблема така наречената токсична мъжественост. Този термин обединява концепцията, че мъжът не може да проявява уязвимост. Че мъжът не плаче, разрешава проблемите си сам, преглъща болката си, за да бъде силен, да доминира и води. Тази опасна представа, че мъжът трябва да бъде физически силен, емоционално закоравял и агресивен и да печели място в обществото чрез сила и статус /социален и финансов/ води началото на много социални проблеми като насилието над жени, хомофобията и агресията като цяло. Тази идея обаче отравя мъжа и отвътре. И това започва от много ранна възраст с онези подхвърлени- не плачи като момиче, не се дръж като женчо и подигравки в тийнейджърските години, когато момчето прояви сантименталност, романтика, емоционалност. Токсичната мъжественост не означава сама по себе си агресия, но за съжаление агресията е следствието от този тип поведение и нагласа. Защото, нека бъдем честни- колко естествено е да станеш агресивен, когато нямаш опция да бъдеш уязвим.

Не случайно едни от основните стрес фактори при мъжете са финансовите проблеми и въпроси, следвани от проблеми със здравето- тяхното и на близките, проблеми на работното място, изолация. Много напред в класацията е и ставането на баща. Още една тема, за която не се говори- всеки 1 от 10 бащи страда от някаква форма на следродилна депресия, точно колкото е тя и при жените с тази разлика, че тук не е свързана с промяна в хормоните.

И да се върнем на моето проучване.

Макар запитаните мъже да не са пълна представителна извадка на обществото, защото са с много подобен профил- около и над 40те си години, активно работещи, образовани, обвързани, те все пак са такава за тяхната група.

На въпроса кои признаци и симптоми им подсказват, че са психически претоварени те са посочили масово силна нервност, раздразнителност, липса на търпение и проблеми със съня, също така често са говорили за умора, забравяне, липса на мотивация и самочувствие, апатия.

На въпроса какво правят за себе си в силно стресови периоди повече отговарят, че се обръщат към физическа активност, търсят досег с природата, време със семейство, разговори и книги, опират се предимно на интуицията, а все пак имаше и отговори, че посещават психолог.

На въпроса кои от състоянията са им познати- тревожност, проблеми със съня, потиснатост, промени с настроението и избухливост са посочили всички, но с голям превес на проблемите със съня и избухливост /а всъщност двете са и свързани/.

И накрая с въпроса къде биха искали да получават по- голяма информираност и достъп до грижа за менталното здраве нещата стават сложни. Защото запитаните търсят варианти, в които да запазят анонимността си, да нямат директен контакт. Изброяват опции като подкасти, бюлетини, интернет, телевизия, но искат да е от сериозни източници и експертни лица. В същото време искат да е на достъпен език. Радвам се, че се появява и отговор при личния лекар, защото логично това е мястото, където може да бъде забелязан даден проблем и да се потърси персонализирано решение /разбира се в един свят, където личния лекар наистина ти обръща внимание/ и информационни кампании- нещо което може би по- целенасочено би могло да достига до хората, давайки им конкретна информация и решения. Общото при всички запитани мъже е, че им се иска такава информация да има, да е лесно достъпна и да я получаваш дори, когато не я търсят. Ключово според мен, когато говорим за мъже и не забравяме корена на целия проблем- трудности при търсене на помощ.

Какво е решението

За да не се задълбочават психичните проблеми и да се стига до зависимости в периоди с висок стрес, на всеки мъж са нужни регулярно добри дози от:

• Физическа активност и грижа за здравето. Освен посещенията във фитнес и упражненията, това включва здравословно хранене, умерени количества алкохол, редовни прегледи, масажи, боуен, медитация- всякакви средства, правещи връзката с тялото и духа по- здрава и осъзната, а съня по- пълноценен.
• Почивка и интимност- спокойни моменти, които предразполагат към разговори и отпускане, бавни моменти без задачи, без изисквания, без осъждане.
• Игра- под формата на спорт, хоби, забавления,  защото всеки мъж е бил първо момче, а всяко момче се е свързвало със себе си и се е изразявало първо чрез игра.
• Социална активност и полезност- свързването с другите повишава емпатията, усещането за смисъл, а полезността позволява на мъжа да проявява автентичната си роля като допринася, води и помага.

Когато говорим за външна помощ от специалист, трябва да кажем, че когнитивно- поведенческата терапия /какъвто и е коучингът в природата си/ е много подходяща за мъжете. Те харесват да работят с цели, да се фокусират върху настоящето и бъдещето и са ориентирани към резултатите. Практическите техники работят добре при тях, а срочността на взаимодействието /в коучинга то често е 3 до 6 месеца/ им дава усещане за контрол и фокус.

Много ми се иска да завърша темата с нещо позитивно. Истината е, че предразсъдъците по полов признак са се родили много преди нас и понякога сякаш са по- големи от нас. Но това, което можем да направим за другия, е да му даваме пространството да се изявява автентично. Не бихме ли искали това най- много и за себе си?